Оригинален текст
Понякога искаш да затвориш очите си
и повече никога да не ги отваряш. (Никога! )
Ако е възможно би могъл
да върнеш времето назад
и да направиш това, което е трябвало,
а не си успял да направиш.
Искаш да изкрещиш "Защо боли?
Защо? Защо?", ЗАЩО-О-О? ЗАЩО-О-О?
Искало ли ти се е някога да изкрещиш?
Искало ли ти се е някога миналото да промениш?
Питам, искало ли ти се е някога отново да се родиш,
за да поправиш грешка и напред да продължиш?
Знам, гадно е, а ти трябва да се преструваш, че ти е добре,
сякаш филм, във който ти си главното лице,
а не искаш, защото предпочиташ да вървиш и да си мислиш
как можеш сам да си простиш.
Но как можеш сам да излъжеш самият себе си?
Какъв е начинът да притъпиш болката в сърцето си?
Търсиш изход във свойто собствено аз,
отново се заравяш във спомени и крещиш с пълен глас.
КРЕЩИШ! КРЕЩИШ! И не можеш да си простиш.
Дъждът те облива, но ти продължаваш да вървиш.
Дъжд от сълзи, а душата ти крещи:
Боли! БОЛИ!
Пропадам, невидима ръка ме вдига - ставам.
Прощавам, за всяка грешка моя искам, давам.
Мога да съм слаб и силен (слаб и силен),
мога да съм Бог без име (Бог без име),
мога да летя и падам,
прошка искам, прошка давам. (Дай ми прошка! )
Мога да съм прав и грешен,
мога да съм свят, човечен (свят човечен),
мога да намеря пътя
без да мразя, без да съдя.
Невидима ръка (една невидима ръка),
не ме оставяй в мрака,
не мога да сгреша,
не и когато вярвам!
Една невидима ръка...
Като че ли сърцето ти плаче: БОЛИ!
Грешка след грешка, а душата ти крещи.
Вървиш, не - бягаш, и не можеш да се спреш,
проклинаш самия себе си, че не можеш да избереш
своя път от кръстопътя на живота.
Кой е правилния път? Коя е правилната посока?
По нито един от тях не знаеш да поемеш.
Молиш се на Господ, а ако той ти помогне дали решение ще вземеш?
Или пак ще останеш сам (да! )
и болезнената болка, тя пак ще бъде там.
Болката, която постепенно се променя.
Тази болка, която постепенно се превръща във омраза,
непоносимост към самия себе си, към целия свят.
И тогава какво? Ще крещиш с пълен глас ли?
Глупак, спираш пред кръстопътя всеки път
и непознат се връщаш назад.
Пропадам, невидима ръка ме вдига - ставам.
Прощавам, за всяка грешка моя искам, давам.
Мога да съм слаб и силен (слаб и силен),
мога да съм Бог без име (Бог без име),
мога да летя и падам,
прошка искам, прошка давам. (Дай ми прошка! )
Мога да съм прав и грешен,
мога да съм свят, човечен (свят човечен),
мога да намеря пътя
без да мразя, без да съдя.
Невидима ръка (една невидима ръка),
не ме оставяй в мрака,
не мога да сгреша,
не и когато вярвам!
Невидима ръка,
не ме оставяй в мрака,
не мога да сгреша,
небето щом ме чака!
Къде е пътя? Търсиш път, но не го намираш.
Молиш се на Господ да ти даде сили да продължиш напред и да се бориш.
Дай ми сили! Боже, дай ми сили! Дай ми сили да се боря!
Нека бъде твойта воля! Нека бъде твойта воля! Нека бъде твойта воля!