Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Reknail

Reknail

Requiem For A Dream

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Куплет 1 (Reknail):
Навън вали, капките разрязват тишината,
падащият мрак се е слял със самотата.
Която не пуска душата ми, от онзи хубав ден,
когато за последно тя седеше до мен.
Чувствам се празен, сякаш сам на този свят,
и тези тягостни чувства ме връщат години назад.
Сякаш още тогава, съдбата с пръст ме беляза,
да чувствам силна любов и безкрайна омраза.
Поглеждам човека в огледалото, но не разбирам,
защо толкова го обичам и толкова го презирам.
Замахвам, чупя го, но образът остава,
не мога да разбера какво, по дяволите, става!
Пред мен изниква момче, застанало на колене,
обляно в сълзи, гледащо към мрачното небе.
И отново изниква, този образ е стар,
омръзна ми да живея в този гаден кошмар.

Куплет 2 (Reknail):
Отново празници, скандали, кървища, драми,
разрязващи писъци, лица със сълзи обляни.
Щом се върна отновo там не мога да проумея,
какъв е смисълът изобщо аз да живея.
И пак заставам на ръба между живота и смъртта,
но нямам никакви сили и пак ме спира страха.
Отново съм сам, предаден от всички, изоставен,
измамен, забравен, на улицата оставен.
Единствено нощта е с мен и хилядите звезди,
стичащи се по небето, като моите сълзи.
Звучи нереално, но се уморих от живота,
сърцето ми вече по различен начин хлопа.
Поглеждам нагоре, отварям широко очи,
и се сещам за всички мои нечути молби.
Усещам болка, тъга, силна омраза и скръб,
Боже, чуй молитвите ми този път!

Куплет 3 (Reknail):
Появяват се сцени, понякога като съм сам
и кървавата нишка ме отвежда натам.
Към онзи мрачен свят на хиляди спомени,
останали в мен, в съзнанието ми заровени.
Болката в мен отвътре бавно ме разяжда
и новото ми АЗ с времето се заражда.
Малкото момче вече отдавна го няма,
само спомена за него в мен остана.
Сега виждам човек, скитащ сам в квартала,
с поглед напред, надеждата не е умряла.
С усмивка на уста, но душата е нещастна,
продължава нататък, защото вече порасна.
Веригата къса, на земята хвърля кръста,
гледа към небето, насочил двата средни пръста!
Решен, устремен, проблемите да надделее,
хубав или не, само един живот живее!

Зареди коментарите

Още текстове от Reknail