Гледай видеото
Оригинален текст
Научила се Тудора, момне убава Тудоро,
късно за вода да ходи, момне убава Тудоро.
Снощи по късно отиде, момне убава Тудоро,
до хайдушкото кладенче, момне убава Тудоро.
По-късно по месечина, момне убава Тудоро,
там си Тудора завари, момне убава Тудоро.
Сама войвода Никола, момне убава Тудоро,
той на Тудора думаше, момне убава Тудоро,
Викни Тудоро, та запей, момне убава Тудоро,
дружина да ми събереш, момне убава Тудоро.
Дор триста млади юнака, момне убава Тудоро,
с три зелени байрака, момне убава Тудоро.
Като Тудора видяха, момне убава Тудоро,
всички капаци свалиха, момне убава Тудоро.
И на Тудора думаха, момне убава Тудоро,
Тудоро, горо-изгоро, момне убава Тудоро.