Гледай видеото
Оригинален текст
Млада невеста под върба седи, плачи и жали за първо либе,
плачи и жали за първо либе и на върбата жално говори:(x2) (x2)
"Върбо ле, върбо густа, зелена, што си навела грани надолу,
што си навела грани надолу, навела си и кай моята глава.(x2)
Дали си жалиш за твоите лися, ка я што жалам за първо либе?
Пролет ке дойде, пак ке развиеш, а моето либе назад не греби."(x2)