Гледай видеото
Оригинален текст
Под залеза на светлина вървя събрат на ветровете
и търся пак една жена, подобно изгрев да ми свети.
Дъхът ѝ вятър южна жар, студът от мене да прогони,
душата ѝ да е олтар в който тя да е икона.
Припев:(x2)
Питам се любима, мечтата ми не ме обича,
щом тук изпъден на земя, на нея цял ми прилича.
Дъхът ѝ вятър южна жар, студът от мене да прогони,
душата ѝ да е олтар в който тя да е икона.
Припев:(x2)