Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Рафи Бохосян

Рафи Бохосян

Нали така

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Мина април, мина и май,
с А започва мая рай.
Празен сак, багаж му дай,
лятото е тука, морето е там.
Sorry,че забравих, нещо си забравих,
платил съм бензина, събрахме се петима.
Наближава ме личи,искам слънчеви лъчи.
Заслужих си го аз нали, но дано да не вали.

Изгрев всеки ден и пея
дай ми очила, защото...

Слънцето пече,иска да те съблече,
още нямаш тен, лягай в пясъка до мен.
И някой чака само нас, да извикаме на глас.
Хвани голямата вълна, живей живота си сега.
Нали така. Да! Живей така.
С тен на чорапи се пека, а мацките...
...ми то чадъра отлетя

Квартира,палатка, бунгало, каравана,
само хотел звездоброй ми остана...

Малките птички идват от юг,
а гларусите цяла година сме тук.
Че сме тук си личи, виждам слънчеви лъчи,
заслужих си го аз нали,няма как да завали.

Изгрев всеки ден и пея
дай ми очилата, защото...
Слънцето пече,иска да те съблече,
още нямаш тен, лягай в пясъка до мен.
И някой чака само нас, да извикаме на глас.
Хвани голямата вълна, живей живота си сега.

Да,така, че да ме виждат добре,
а тя стъпва секси в ритъма на две.
Държи се за мен, да възбужда ме,
а аз не искам да спирам, тя е огън братле.
Няма никога да спре, тя е груба и се надува,
няма никога да спре дама да танцува.
Налей ми две, после още пет,
тук е жега, дайте лед.
Облечена в бас, движи с нас,
готини бедра, а аз не съм в час.
Всички гледат нея,тя е морска фея.
Тя е рок,тя е фънк,тя е рап,
тя е блус, тя е поп, тя е джас.
Дали е петък вечер или събота следобед,
искам да съм с нея лято,есен,зима, пролет.

Слънцето пече,иска да те съблече,
още нямаш тен, лягай в пясъка до мен.
И някой чака само нас, да извикаме на глас.
Хвани голямата вълна, живей живота си сега./x2
Нали такаа..

Живей живота си сега
Нали такаа../x2

Малките птички идват от юг,
а гларусите цяла година са тук.

Зареди коментарите

Още текстове от Рафи Бохосян