Оригинален текст
Мама на Дамян тихом думаше: "Дамяне, синко един на мама
що стоиш синко, що се не жениш, стани, родата синко посрамяш.
Твоите сине верни другари се ожениха и с деца се сдобиха,
сал ти едничък неженян ходиш, как къде синко по дюкяните."
Мъри мале, мале мъри, стара мале, посгоди ни за любовничката,
тя се посгоди, мене изгори, тя се ожени, мене зачерни.