Оригинален текст
Лабиринтът на душата
с Минотавър в играта
с крила към слънцетно да литнем
като златна ябълка да го пипнем
да изгорим с него пак отвътре
с Безкрайното в крайно да потръпнем.
Но вместо златна, райска се оказа
червей в нея със смъртност ни наказа
сбъркали сме митологемите
за същината на промените.
За греховете наши онзи ни наказа
пустини да избродим като фаза.
Един от гняв отсече ми главата
без да мисли за мен излъга светлината.
Друг пък после тука се намеси
без в тълпата да се смеси
с тайните отвъдни проигра си дните
поколенията бъдни да съзрат висините,
но учението му спешно
за слепците се оказа смешно
и който вече иска истина
да се вгледа в нея вкаменена
очите нейни да съзре
и в тях веднага ще прозре,
че като ябълки увиснали са сочни
едната златна е, а другата е за порочни
да избира и да разсъждава
коя ще вземе да внимава
земна или небесна да опита,
на себе си само да разчита.