Оригинален текст
Къде скри толкова омраза в теб?
С години трупаше я всеки ден.
Колко още искаш за да спреш?
Колко още трябва да събереш?
Несигурен и сляп, че има нещо в теб,
отвътре пие те отново тя...
Измисляш всеки ден истерията нова
крещиш отново, вързан, и все някой дразни те, нали?
Хапливи фрази мяташ, отрова те изгаря,
Отново се нахвърляш – всичко вбесява те, нали?
Солта!
Война на нерви палиш, смехът е подигравка, насмешлив -
всеки поглед, забива нож в сърцето ти;
Подут от злоба плюеш заучените пози,
Защо ли все съм ти омразен и горчив?
Солта!
Ток и страх пълзят по вените ти,
разбит и луд от злоба крещиш;
и стар, и сам, ненавиждаш света;
до смърт, до край, ще бягаш така.
Сол в раната изгаря, от твойте страхове,
къде си ти накрая, след целия кошмар?
Солта!
Къде скри толкова омраза в теб?
С години трупаше я всеки ден.
Колко още искаш за да спреш?
Колко още трябва да събереш?
Несигурен и сляп, че има нещо в теб,
отвътре пие те отново тя...