Оригинален текст
Запазено е във времето
Запазено е във времето.
Kаква беше тази наша любов?
Kъде имаше такова щастие за нас...
Кога ли би се някога възродила?
Запазено е във времето,
да си спомням, да си спомняш.
Каза ми: Oбичам те завинаги!
А аз на теб: Недей ме чака!
пр. 2х
Притвори очи, преброй до сто, дано бъде достатъчно,
да пробвам някак си да си отида безболезнено.
Не искам да те обичам, дори в съня си...
Запазено е във времето...
Запазено е във времето,
че бяхме достатъчно силни.
А кога за нас дойде краят?
Да се бяхме борили още за любовта си...
Запазено е във времето.
Плакала си. И аз с теб.
И накрая, като каза: "Обичам те!",
тъжно казах ти: "Сбогом!".
