Оригинален текст
Нощта се спуска пада синкав здрач и ний вървиме двама с теб в нощта. 2пъти
Време време време време ти летиш неспирно и разнaсяш в мене радост и мечти (х2)
вечер карай брега на морето се носят доеашки викове 2пъти
елена елена дете на дивата пустиня амур елена само теб обичам аз. (х2)
Бавно преминават керваните тихо стъпват камиларите. 2пъти
елена елена дете на дивата пустиня амур елена само теб обичам аз. (х2)
Ти си много много красива но още си много малка за любов (х2)
елена елена дете на дивата пустиня амур елена само теб обичам аз. (х2)
Веят бури веят хали сняг се сипе на парцали (х2)
Търпя търпя но не мога що да сторя аз не зная (х2)
Стара майко стари татко приберете си децата (х2)
Търпя търпя но не мога що да сторя аз не зная (х2)
Като малка те залюбих, кат голяма не те взех, зарад теб девойко мъничка аз намразих любовта. (х2)
Хей, момиче, хей. Хей, момиче хей, ти превърна ме, в пияница (х2)
Ще продължавам да пиянствам дет намеря там ще спя, зарад теб девойко мъничка, аз намразих любовта. (х2)
Хей, момиче, хей. Хей, момиче хей, ти превърна ме, в пияница (х2)
Девет дена съм пиян, от мъка пия аз, веч не знам дали е ден или тъмна нощ. (х2)
Ах, Русано, Русано, що ме остави, що ме остави, що ме забрави? (х2)
Не ми казват, че съм пиян, провален съм - това го знам, аз ще пия до зори, за да забравя всичките дни. (х2)
Време ми беше, а ме болеше що да говоря аз? Времето бавно ще излекува болката между нас. (х2)
Жарав жарав мекамерав, жарав жарав метуткялам. (х2)
Всичко, което аз притежавам с обич ти бих дарил, само да мога миг да открадна от твоята нежна любов. (х2)
Жарав жарав мекамерав, жарав жарав метуткялам. (х2)
Тежко ми е на душата, за туй жално милно плача. (х2)
Аз отивам надалече, няма да се върна вече. (х2)
Теб оставям те самичка, моя малка гълъбичка. (х2)
Аз отивам надалече, няма да се върна вече. (х2)
Залюбих, майко, едно момиче, а тя е, майко, много далече (2) (х2)
Румяна, Румяна, мой призрак си ти за мене, ти моята първа любов! (х2)
Вечер луната щом се появи, питам се майко де е Румяна(2)
Вечер луната щом се появи, питам те майко де е Румяна(2)
Румяна, Румяна, мой призрак си ти за мене, ти моята първа любов! (х2)
Времето бавно минава, когато ти не си до мен. Аз те обичам върни се пак при мен. (х2)
Ти си огън, ти си радост, ти си болка в животът мой. (х2)
Не, не, не, не, не, друга да любя не мога аз.
О, не не не не не не върни се пак при мен.
Гледам сунце како сияй и питам се де си? Само моя, само моя, само моя ти си. (х2)
Белокчия, белокчия, белокчия да си. Само моя, само моя, само моя ти си. (х2)
Сутрин ставам росата пляска, очите виждам на мойта мила, очите виждам на мойта мила - сълзи ронеше. (х2)
Комарджия съм станал, всичко свое съм продал, комарджия съм станал всичко свое пропилял. (х2)
Парите мои, аз не жаля, аз не жаля мойто сърце, аз не жаля съдбата моя - сам съм останал. (х2)
Долари и динари, евро и пари, всички чужди валути, всичко мое пропилях.
От мънички до големи се обичаха двама влюбени, но съдбата е решила да ги раздели! (х2)
Звезди ли искаш да ти свалям, морски пясък да броя? Нима не чувстваш, мила моя, че аз по теб горя?
Колко влюбени сърца да има, раждат се и умират, но виновна за това е само тя едничка - любовта!
Звезди ли искаш да ти свалям, морски пясък да броя? Нима не чувстваш, мила моя, че аз по теб горя?
Залюбих аз едно момиче с черни къдрави коси, обичаше ме тя, горката, но зла съдба ни раздели! (х2)
Върни се, Кате, върни се! Върни се ти при мен! Ако не се завърнеш, Кате, ще плача всеки ден! (х2)
А край морската градина, два божура цъфнали,
не ми било два божура, най ми било двама влюбени. (х2)
Ако некога пожелиш да ме видиш или да чуеш мой глас. Немой, немой ти си мъртва за мен.
Ако некога дай сфори от бога дай, дай пак или спомни
там си отишла ти, проклета нека си. (х2)
Яжимим сам, яжимим сам, яжимим сам како умее не знам.
Остави ме, остави ме, остави ме, за да е късно със теб.
И ко гола се дани, временно си се и тебе, и мене, и наши стари све,
Бог е дал дявол го взима ти си мъртва за мен. (х2)
Яжимим сам, яжимим сам, яжимим сам како умее не знам.
Остави ме, остави ме, остави ме, Ружо, Ружо несреча любави мечо дамно гасно е за свет.
Има ли Господ на тая земя? (х2)
Има ли Господ на тая земя? - това ще кажат старите хора.
И ако Господ имаше очи, и ако Господ имаше уши, да ме види, да ме чуе каква песна ке му певам и аз. (х2)
Абре, мале мале стара остаряла, стара остаряла ум си загубила.
Дето си ме, мале с бяло мляко кърмила, дето си ме мале с бял хляб хранила.
Болна съм, болна съм, болна ма майко - девет години никой не дойде вратата да ми отвори.
На десетата година моя татко дойде - вратата ми отвори.
