Гледай видеото
Оригинален текст
Бели облаци, бели гълъби към небе високо се издигат,
момини очи, недолюбени, с любовта в сърцето се сбогуват.
Припев:
Момък тича през полето вятър да превари, мъката и в сърцето с прошка да избави,
болката в душата като огън пари, никого не жали, никого не жали.
Как душата да спре да боли, как ранена птица да полети?
бели облаци, бели гълъби, там завинаги прегърнати.
Бели облаци, бели гълъби в небе високо се издигат,
момини очи с парещи сълзи все нагоре тъжен поглед взират.
Припев:
Бели облаци, бели гълъби в момини се устни жадно впиват,
ниско ще летят, над нея ще кръжат, с любов и вяра я обливат.
Припев:
Бели облаци, бели гълъби, там завинаги прегърнати.