Гледай видеото
Оригинален текст
Стоя и чакам пак на любимото ни място,
часа е седем, мъгла и мрак обгръщат ме.
Среща последна, дъждът вали, мислите нанякъде бързо тичат,
животът минава си, както ще отмине и тази любов.
Идваш замислена, облечена небрежно, красива
като детски спомен, оживял пред моите очи.
Колко неща не успяхме да си кажем с тебе
и колко е пусто, и колко боли...
Припев:
Липсваш ми във всеки ден от календара,
знай, че празен е животът ми без теб.
Липсваш ми, когато трябва да забравя,
че, в този миг усмихваш се на друг.
Часа е вече девет и трябва да тръгваш зная,
за пореден път мечтая времето да спре.
Не искам да вярвам, че всичко се случва, не слушам последните твои думи.
Нощта те отвлича, потъваш в мрака, оставам сам.
Но идва новия ден, слънчев щастлив и усмихнат,
сякаш вчера беше част от стар изтъркан филм.
Но всяка нощ, пълен с нови надежди в сънища свои аз пак ще те търся,
дали ще те срещна ... дали ще си ти?
Припев:
Липсваш ми във всеки ден от календара,
знай, че празен е животът ми без теб.
Липсваш ми, когато трябва да забравя,
че, в този миг усмихваш се на друг.