Оригинален текст
Звезди, луна, небе,
а на мен ми се сере.
Виждам аз, зелена бука,
казвам си, ще бъде тука.
Смъквам дочените гащи,
нещо във гъза ми дращи,
дейба мама му кирлива,
нещото било коприва.
Гледам аз към селото,
с мъка стича се говното.
От гъза ми с гръм и трясък,
стоварват се чакъл и пясък.
Мухи въртят се над листата,
за да ми броят лайната,
които като тънка прежда
дирника ми произвежда.