Оригинален текст
Едно купе с места единствени за теб и мен
Във празен влак с кондуктор съвсем обикновен
Внимание отдавам прозорец светъл
Вам лъчите слънчеви пробляскват в твоята коса
И ний мълчим, мълчим, мълчим, мълчим, мълчим,
Загледани в пейзаж...
Едно небе и облаци пред мен
Безлична гара с човек, човек железничар
С усмивка мила и някакъв предмет държи в ръка
И свирка малка свири ти ти ти ти ти ти ти ти
И ний мълчим, мълчим, мълчим, мълчим, мълчим,
Загледани в пейзаж...
Сега е нощ безмълвна, но някак си красива
С малкото неща по нея става все по-жива
Луната бди за своите мечти със стражите звезди
И светъл облак там лети, лети, лети, лети,
И ний мълчим, мълчим, мълчим, мълчим, мълчим,
Загледани в пейзаж...