Оригинален текст
Във гората има дърво яворово,
а под дърво лежи млад ранен юнак.
А на дърво седи пиле соколово
то на юнак вели, вели ем говори.
Умри юнак, умири, умри та загини,
та да се наяда от твойте бели меса.
Та да се наяда от твойте бели меса,
та да се напия от твойте ясни кърви.
А юнак му вели,вели ем говори,
мълчи пиле, мълчи,мълчи немой думай.
Че ко дигна пиле, пушка манлихера
та ше те ударя право в сърцето.
Та да плаче пиле,твойта стара майка,
твойта стара майка и тя като мойта.