Оригинален текст
Бяхме две деца, от един и същи клас
Бе с лунички ти, бях с дълги плитки аз.
Бяхме две деца от един и същ квартал, помня и до днес теб и твоя пъстър шал.
Скитахме всеки ден, чак до вечерта.
И живееше в мен, детската мечта.
Но съдбата без жал с теб ни раздели, колко много печал остана в нас.
След години пак в този град, срещнах те веднъж, беше вече мъж
И незная как но в нас разгоря се, тя пламна любовта!