Оригинален текст
Момне ле, изгоро моя
въглен ли в очи си скрила
славей ли в глас сладкопоен
гюл трендафил ли в уста.
Въглени очи да бяха
в сълзи бих ги угасил аз,
гюл от дъх ми би повяхнал
а пък славеят от глас.
Припев:
Спри не бързай, малкай момне,
протегни слънчеви ръце.
Нито китка, нито стомна
искам само твоето сърце.
Момне знай ако дотрябва
туй небе на гръб ще вдигна
слънце за фенер ще грабна
а пък вятъра за глас
Бурята ще оседлая
дето и да си ще стигна
даже на света накрая
пак ще те намеря аз.
