Оригинален текст
Градче далечно, градче с поети
в неделна вечер от хубост свети.
Ту с цвят на кестен, ту с цвят на орех
живее в есен, живее в пролет.
През дъжд прозрачен, край мъх и камък
вървят косачи с коси на рамо.
Кози с пастири превалят хълма
и тънки дири реда изпълват.
Пътува ехо от звън камбанен,
люлее стрехи с дърво ковано.
Дъхти на здравец, ехтят копита,
врати остават пред мен открити.
Градче далечно, градче с поети
в неделна вечер от хубост свети.
Ту с цвят на кестен, ту с цвят на орех
живее в есен, живее в пролет.
Градче далечно, градче с поети
в неделна вечер от хубост свети.
Ту с цвят на кестен, ту с цвят на орех
живее в есен, живее в пролет.
През дъжд прозрачен, край мъх и камък
вървят косачи с коси на рамо.
Кози с пастири превалят хълма
и тънки дири реда изпълват.
