Гледай видеото
Оригинален текст
Имала майка, гледала дор двама сина хубави,
дор двама сина хубави, дор двама сина левенти.
Гледа ги майка, отгледа, дор те големи да станат,
дор те големи да станат, дор те си булки харесат.
Та си майка извика печено агне да ядат,
печено агне да ядат, тежко имане да делят.
Тежко имане да делят, бащини къщи високи,
бащини къщи високи, бащини двори широки.
Почнали делба да делят, това ми пусто имане,
по-малък братец Иванчо, той си накрая седеше.
Той си накрая седеше, за него къщи нямаше,
дребни си сълзи пророни и си на Бога продума:
"Боже ле мили, Боже ле, виждаш ли Боже отгоре?
За мен нищо не стигна от това пусто имане.
Ала ми сърце богато с две ми рожби хубави,
кога ми песен запея, душа ми пълна и равна."