Гледай видеото
Оригинален текст
Кольо на Рада думаше мари: "Радо мо, бяло момиче,
вчера ти беше сватбата мари, не чухме гайди да свирят.
Не чухме гайди да свирят мари, не чухме зълви да пеят.
Байне ле, бачо Кольо ле, а бре, че как та гайди засвирят,
че как та гайди засвирят, а бре, че как та зълви запеят."(x2)
Байне ле, бачо Кольо ле, а бре, като ма питат ща кажа,
вчера ми майка легнала, а бре, легнала, болна ще умре.
Не даде гайди да свирят, а бре, не даде зълви да пеят.
Каква си била ти, Добро мари, та си кадия любила,
та си кадия любила, мари, кадия, кадийски сина.
Та си ма леля знайница мари, знайница, сама десница,
мене ма е леля учила, мари, учила и научила.
Добро льо мари хубава, мари, дай идеш комка да вземаш,
комката да не поглъщаш, мари, в уста да я донесеш.
В огина да я изгориш мари, изгориш и да наричаш,
как гори комка в огина, мари, така и Иван за мене.
Дамяно, Дамянке, заспала е бяла Дамяна,
Дамяно, Дамянке, на високите чардаци.
Дамяно, Дамянке, отдолу идат ергени,
Дамяно, Дамянке, с калпаци накривени.
Дамянинка майка, тя на ергени думаше:
"Полека тропайте, Дамяна да не будите."
Дамяно, Дамянке, тамън е сладко заспала,
Дамяно, Дамянке, снощи е свидетелчала.