Гледай видеото
Оригинален текст
Янка на мама думаше: "Мале ле, стара мале ле,
мъка ми мале на сърце, за моето любе Димитър.(x2)
В гора зелена отиде, хайдутин мамо да стане,
станало е девет години, а от него хабер не дойде."(x2)
Мама на Янка думаше: "Янке ле, щерко тъй малка,
вчера си хабер получи, за твоето любе Димитър.
Че са го турци хванали, в тъмни зандани хвърлили."
Заженила се бяла Мария, в това ми село болярско,
сватба сторили, сватба голяма, Мария плаче, добри нераче.
Мария плаче за първо любе, за първо любе Никола,
а пък Никола най от сърце ги, хорото гледа, клетви нарежда.
Проклета да си любе Марийо дето ма мене излъга,
че нямам къщи като палати, че аз съм любе бедно овчарче.