Оригинален текст
И,
Засвирил ми я млад Стоян
над Калинини градини,
дано Калина излези
то не ми било Калина,
ями излело булята,
булята, булка Петкана.
Тя на Стояна продума:
- Синко Стоене, Стоене,
за лудо ти е свирнята,
ние Калина годихме,
ако ми вяра не ловиш,
тръгвай, Стояне, след мене.
Стоян цафара захвърли
в Калинино ми двори,
като в Калинини влязи,
Калина до врата стояши
с тежка си мена на гуша,
с сребърни гримни на ръце.
Стоян гердан покъса,
гердан покъса, гримни захвърли
и си Калина у тях заведи.