Оригинален текст
Осем in the morning,
алармата ме буди,
Shed живее в огледалото ми всяка сутрин,
рошав като пудел, снощен като Hank Moody,
кой ме месец е не знам, но се моля да е Юли.
Вдигам смартфона, с брат ми да говоря,
за да ме покрие - днес на работа не ходя,
ще си пусна отпуск или ще напусна,
окупирал съм леглото, дълго ще закусвам.
Цял ден се надявам да приключа по-рано,
ало, брат ми, трябва да удариш рамо.
Мисля да излъжа шефа, че си нещо болен,
тръгвам си от работа и вече съм доволен.
Вече съм доволен, да, вече съм доволен,
тръгвам си от работа и вече съм доволен.
Вече е доволен той, вече е доволен,
тръгна си от работа и вече е доволен.
Будилника звънни, но не ми се става,
главата ме боли, но не, не се предавам,
коктейли и вълни мисля, че ги заслужавам,
времето лети, но аз не остарявам.
Шефката ми дава обедна почивка,
аз ти давам най-добрия половин час,
ей, ти ми даваш своята усмивка,
чупя сърцето си - давам половин час.
Цял ден се надявам да приключа по-рано,
ало, брат ми, трябва да удариш рамо.
Мисля да излъжа шефа, че си нещо болен,
тръгвам си от работа и вече съм доволен.
Вече съм доволен, да, вече съм доволен,
тръгвам си от работа и вече съм доволен.
Вече е доволен той, вече е доволен,
тръгна си от работа и вече е доволен.
Не, не го чувствам, като да ми се става,
нищо не изпускам, заплатата си остава.
Да, почивка ще взема, за няколко дена,
решен е проблема - пълен релакс, имам време за нас.
Цял ден се надявам да приключа по-рано,
ало, брат ми, трябва да удариш рамо.
Мисля да излъжа шефа, че си нещо болен,
тръгвам си от работа и вече съм доволен.
Вече съм доволен, да, вече съм доволен,
тръгвам си от работа и вече съм доволен.
Вече е доволен той, вече е доволен,
тръгна си от работа и вече е доволен.
