Гледай видеото
Оригинален текст
Момиченце бях,
когато с фургоните цигани пъстри видях.
Песен звънеше край тях.
Разказваше тя
за някаква стара красива човешка мечта.
Хубава бе песента,
песента, песента.
Цигани пяха и огънят чак във зори
изгоря,
но песента им във мен и до днеска гори,
не умря.
Животът минава,
но старата песен остава.
Винаги спомня ми тя
младостта, младостта.
Заминаха те,
над огъня вече зелена трева ще расте,
ще тича по нея дете.
Години летят,
как бързо, как бързо щастливи децата растат!
Вече сами са на път,
дълъг път, дълъг път.
Цигани мои, защо ли не тръгнах и аз
по света?
Цигани мои, защо ли откраднах от вас
песента?
(×2):
Животът минава,
но старата песен остава.
Винаги спомня ми тя
младостта, младостта.
Винаги спомня ми тя
младостта, младостта.
Текст: Богомил Гудев
Музика: ?
Съпровожда оркестър „София“ с диригент Николай Арабаджиев.
участва в албуми: Нека този миг да спре (1970)
поп естрада