Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Паша Христова

Паша Христова

Розата беше червена

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

I forgot how to be myself Read now

Оригинален текст

Така гореща годината бе,
в Седан вече нямаше късче небе.
Той беше студент и се казваше Жан,
и по заповед тръгна на смърт. En avant !

И угасна последният лъч светлина,
и кръст се издигна над гроба му там.
Роза му хвърли девойка една
да не бъде във гроба си сам.

С червената роза дойде денят
на мъртвата обич, на бледата смърт.
За теб и за нея салют гърми.
Прости! Adieu, mon ami.2

'17-а година, към Бри,
отровният въздух в гърдите гори,
войниците падат един по един,
с тях падна и моят приятел Мартин.

Дъжд тогава зарони студени сълзи.
Тогава отровният дъх порази
със тези войници в последния ден
и розата с дъх червен.

С червената роза дойде денят
на мъртвата обич, на бледата смърт.
За теб и за нея салют гърми.
Прости! Adieu, mon ami.

Беше нощ в окупиран Париж.
Един ра̀нен влак не пристигна в зори.
Един ранен влак бе посрещнат от взрив.
Един ранен залп – и Пиер не е жив.

На парижката гара убит падна той.
Във книгите няма такъв герой.
Със гроб без паметник и без венец,
украсен само с ален цветец.

Дали отново ще тръгнем на път
да дирим рози за новата смърт?
Аз чувам как викат Пиер, Жан, Мартин,
как вика и моят невръстен син.

А бащите ни и добри синове
дали пак тръбата на смърт ще зове?
Дали пак безсмислена смърт ще кръжи
със крилете на стария жив?

С червената роза спомнѝ денят
на мъртвата обич, на бледата смърт.
Тя в моята песен и днес цъфти.
Поспри, заслушай се ти.

Музика: Герд Начински
Аранжимент: Райчо Любенов

поп естрада
Зареди коментарите

Още текстове от Паша Христова