Гледай видеото
Оригинален текст
Така гореща годината бе,
в Седан вече нямаше късче небе.
Той беше студент и се казваше Жан,
и по заповед тръгна на смърт. En avant !
И угасна последният лъч светлина,
и кръст се издигна над гроба му там.
Роза му хвърли девойка една
да не бъде във гроба си сам.
С червената роза дойде денят
на мъртвата обич, на бледата смърт.
За теб и за нея салют гърми.
Прости! Adieu, mon ami.2
'17-а година, към Бри,
отровният въздух в гърдите гори,
войниците падат един по един,
с тях падна и моят приятел Мартин.
Дъжд тогава зарони студени сълзи.
Тогава отровният дъх порази
със тези войници в последния ден
и розата с дъх червен.
С червената роза дойде денят
на мъртвата обич, на бледата смърт.
За теб и за нея салют гърми.
Прости! Adieu, mon ami.
Беше нощ в окупиран Париж.
Един ра̀нен влак не пристигна в зори.
Един ранен влак бе посрещнат от взрив.
Един ранен залп – и Пиер не е жив.
На парижката гара убит падна той.
Във книгите няма такъв герой.
Със гроб без паметник и без венец,
украсен само с ален цветец.
Дали отново ще тръгнем на път
да дирим рози за новата смърт?
Аз чувам как викат Пиер, Жан, Мартин,
как вика и моят невръстен син.
А бащите ни и добри синове
дали пак тръбата на смърт ще зове?
Дали пак безсмислена смърт ще кръжи
със крилете на стария жив?
С червената роза спомнѝ денят
на мъртвата обич, на бледата смърт.
Тя в моята песен и днес цъфти.
Поспри, заслушай се ти.
Музика: Герд Начински
Аранжимент: Райчо Любенов