Гледай видеото
Оригинален текст
Улици пустееха още несъбудени,
лампи ме посрещаха светли и учудени,
че сама съм тръгнала и вървя сама.
Тишината пееше песничка нечувана,
стъпки неочаквани с утрото нахлуваха
в моето предчувствие, че това си ти.
Нещо много хубаво шепнат си ръцете ми,
а над нас посоките вече са преплетени
и пресичат заедно всеки кръстопът.
Може би е приказка още неразказана,
може би е истина малко по-забравена,
други биха казали, че това е сън, че това е сън, че това е сън.
Текст: Богомил Гудев
Музика: Светозар Русинов