Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

I forgot how to be myself Read now

Оригинален текст

Всяка вечер, всяка нощ красива
твойто име шепна аз, ела.
Звезден дъжд града край нас облива,
люлки спущат звездни светила.

Ти навярно пак си буден в мрака,
твойта мисъл пак далеч лети.
Там, под Ком, една любов те чака,
в чудно тиха нощ поток шепти.

В Берковица при мен ела
сред шепота на тоз потаен лес.
Една замислена скала
за твоя образ ми напомни днес.

За теб малини сочни брах
и песента за наш'та обич пях.
Шумеше бук, ухаеше на бор,
опиваше ни горския простор.

Всяко утро две сърни ме питат,
пита ме за теб лесът зелен.
Във гнезда от жълъд и копита
ручеи извират покрай мен.

С тънка стомна ромол съм наляла,
шепот нежен, тих планински звън
и нощта, за ласки закопняла,
тихо спи вълшебен звезден сън.

В Берковица при мен ела
сред шепота на тоз потаен лес.
Една замислена скала
за твоя образ ми напомни днес.

За теб малини сочни брах
и песента за наш'та обич пях.
Шумеше бук, ухаеше на бор,
опиваше ни горския простор.

1970 - Ела в Берковица - м.Йосиф Цанков, т.Стефан Етърски, ар.Радко Начков, съпровожда оркестър София, диригент Николай Арабаджиев - от съвместна малка плоча "Песни за Берковица" (1970)

поп естрада
Зареди коментарите

Още текстове от Паша Христова и Оркестър София