Гледай видеото
Оригинален текст
Нощ и мъгла
Бяха първите пет,
после – десет по пет,
после станаха сто,
после – цял милион.
Всеки тръгна на път,
от живота отнет,
всеки тръгна на смърт
в запечатан вагон.
Алексей, Антоан,
Самуел и Изра,
и Наташа, и Жан
днес отиват на смърт!
Бяха хора преди,
а сега – номера
или жълти звезди
по безкрайния път.
А искреше все пак
една надежда светлик
в безнадеждния мрак
на очи и чела.
Още ден на живот,
още час, още миг
сред безкрайния ход
на безброй колела.
А по техният свят –
свят на кръв и на плач,
свят на болка и глад,
свят без нощ и без ден –
се разнасяше зов
на разнежен палач:
„Дай ми, дай ми любов,
о, Лили, о, Марлен!“
В милионен поток
те вървяха на смърт,
призоваваха Бог
със надежда и страх
или шепнеха с гняв
срещу Божия съд
и по своему прав
беше всеки от тях.
Бяха в братски окоп
във предсмъртния час.
Де е техния гроб,
де е техния враг?
Днес мълчат, затова
взех китарата аз
и със тежки слова
песента си запях.
Бяха първите пет,
после – десет по пет,
после станаха сто,
после – цял милион.
Всеки тръгна на смърт,
от живота отнет,
всеки тръгна на път
в запечатан вагон.
Текст: Богомил Гудев
Музика: Жан Фера
Аранжимент: Емил Георгиев