Гледай видеото
Оригинален текст
Хоризонтите чезнат във нощния мрак,
параходи и чайки се връщат
и морето се връща при тихия бряг,
и с вълните си пак го прегръща.
Като лилии бели разцъфват звезди,
отразени в лазурите сини,
и по пясъка тръгват сближени следи,
по които нощта ще премине.
Сини вълни, уморени от път,
сини вълни в своя залез ще спрат
и до тихия бряг, и до златния бряг,
и до топлия бряг ще заспят.
Светлините угасват и чайките спят,
буден още е само маяка.
Тиха нощ над морето, тиха нощ над брега
и любима любимият чака.
Сини вълни, уморени от път,
сини вълни в своя залез ще спрат
и до тихия бряг, и до златния бряг,
и до топлия бряг ще заспят.
Светлините угасват и чайките спят,
буден още е само маяка.
Тиха нощ над морето, тиха нощ над брега
и любима любимият чака. (×3)
1970 - Морето се завръща - м.Зорница Попова, т.Димитър Точев, ар.Дечо Таралежков