Гледай видеото
Оригинален текст
Пак дочувам гласа на войната –
нали я преживях, нали я знам добре.
Моят мил пак ли трябва да бъде героя,
който знае едно – как да стреля и мре?
Каквато да е пролетта, пак птиците се връщат.
Поглеждам ги с тъга и вечно чакам с тях
да дойдат пак при мен на детството ми дните
и да чуя отново весел детски смях.
Ах, на наш'те бащи по дулата жестоки
гинат всички цветя в градини от мрак.
Днес разбирам какво аз трябва да направя,
ако тръгнете пак, ако почнете пак.
Това, което казва моя влюбен поглед,
не може с нищо да се победи.
Любовта, закалена през огън и пламък,
пред войната сега ще изправи гърди.
Не искам да ви дам нито миг от младостта си!
Аз знам, че любовта тъй близо е до мен
и с нея ще цъфти, и с нея ще изгрява
по следите зад нас на всеки идващ ден.
Текст: Захари Петров
Музика: Шарл Азнавур
Аранжимент: Емил Георгиев