Оригинален текст
Ела в Берковица
Всяка вечер, всяка нощ красива
твойто име шепна аз, ела.
Звезден дъжд града край нас облива,
люлки спущат звездни светила.
Ти навярно пак си буден в мрака,
твойта мисъл пак далеч лети.
Там, под Ком, една любов те чака,
в чудно тиха нощ поток шепти.
В Берковица при мен ела
сред шепота на тоз потаен лес.
Една замислена скала
за твоя образ ми напомни днес.
За теб малини сочни брах
и песента за наш'та обич пях.
Шумеше бук, ухаеше на бор,
опиваше ни горския простор.
Всяко утро две сърни ме питат,
пита ме за теб лесът зелен.
Във гнезда от жълъд и копита
ручеи извират покрай мен.
С тънка стомна ромол съм наляла,
шепот нежен, тих планински звън
и нощта, за ласки закопняла,
тихо спи вълшебен звезден сън.
В Берковица при мен ела
сред шепота на тоз потаен лес.
Една замислена скала
за твоя образ ми напомни днес.
За теб малини сочни брах
и песента за наш'та обич пях.
Шумеше бук, ухаеше на бор,
опиваше ни горския простор.
Текст: Стефан Етърски
Музика: Йосиф Цанков
Аранжимент: Радко Начков
Съпровожда оркестър „София“ с диригент Николай Арабаджиев.
Албум: Песни за Берковица (1970)