Код

Живея в град,
който се намира в планината,
не летя в небесата,
стъпил съм си на краката.
От нищо нямам в повече,
но имам достатъчно,
винаги оставям нещо в мен,
да изглежда загадъчно.
Всекидневно разочарование,
няма да давам описание,
използвачите си имат название,
знаем го това нарицание.
От високо и широко,
падаш на много тясно и дълбоко,
виждаш ми се напрегнат,
вземи си вафла " Споко " .
Харесвам класиката,
за това,
правя OLD SCHOOL,
знам кое е шитак,
и кое е COOL.
Откакто съществува хейтърския народ,
бяло зелено и червено,
е секретния код.
Малко хора ще разберат,
какво искам да кажа,
родих се тук и тук оставам,
не ме интересува дали важа.
Правя си това,
което ми е кеф...
Всеки един от нас си има поне по един незашит шев.

Втори куплет:
Казваш да спра,
епа бате,
нема да спираме,
не знам,
но мисля,
че трябва като бавноразвиващ да те третираме.
Аз съм като кутия,
пълна с пирони,
влияя ти на мозъка,
като снощните ти бонбони.
Приличаш ми на Алиса,
от страната на чудесата,
само удари една самобръсначка на брадата...
Моля те не разболявай и децата,
достатъчни са и мъките,на страната.
Работя като охрана,
за 300 лева заплата,
мисля да напускам,
защото не това ми е мечтата.
Ще почвам като градинар,
за някой изискан богаташ,
че да мога да го карам,
малко така,
по-ларж.
Отстрани погледнато,
ти си Сашето,
аз съм Ванката,
общо взето винаги си под на някой сянката.
Но иначе правиш интриги,
зад чужди гърбове,
и като дойдат да те ритат,
стоиш с вързани ръце.
(Ха-ха)

Трети куплет:
Злобата при мен не минава,
избълвай си я на някой друг,
обидите ме стимулират,
да правя всичко напук.
Успеха в живота,
се постига с много труд,
здраво стиснат юмрук,
понякога имаш чувството,
че влачиш 20-килограмов чук.
Знам,че те мразят ме,
с хейта се давят все,
говорете в очите де,
и спрете с лъжите ве.
Така ли минават дните ви?
Не сте участници,а зрители!
Вие въобще някога спите ли?
Или само завист делите ли?
Така ли са били и дедите ни?
България изтръгваме от корените и!
Мене нема да ме спрете,
силните хора не са от овцете,
воля и вяра,
ако успеете да ми ги смажете,
си стискаме ръцете.
Мотото ми е:
нема не мога,
нема тревога,
и няма да спирам...
Голям е залога,
не се крия в бърлога,
винаги сам до себе си опирам,
не доблирам,
никога не имитирам,
не дискредитирам,
и успелите агитирам.
Прощавайте,
ако съм бил,
твърде груб...
Мир...Една любов,но е време да се разпадне тоя клуб!