Гледай видеото
Оригинален текст
Ти с любовта душата ми отнесе,
разказваш с пръсти приказка безкрай,
ти там си мойта слънчева принцеса,
и връщаш изгубения рай.
До днес сънувах само, че те има,
сега не искам нито миг да спя,
отново любовта си разкажи ми,
превръщай в нежна приказка нощта.
Припев:
Не премълчавай любовта (любовта),
защото тя създава нашата вселена,
без теб пресъхва във сърцето ми кръвта,
живота мой с мълчанието твое стене,
не премълчавай любовта.
Когато любовта си ми признаеш,
във всяка дума ражда се звезда,
живея два пъти това, така е,
когато ми признаеш любовта.
Щом вече любовта е сътворена,
не сме избързали да се родим,
дори отчаяни и наранени,
на любовта сме длъжни да простим.
Припев (x2):
Не премълчавай любовта (любовта),
защото тя създава нашата вселена,
без теб пресъхва във сърцето ми кръвта,
живота мой с мълчанието твое стене,
не премълчавай любовта.
Не премълчавай любовта (x2)