Гледай видеото
Оригинален текст
Куплет 1:
Минаха години, а споменът не спи,
една любов ме счупи, но ме научи да боли.
Дадох шест години, дадох всичко от себе си,
а накрая останах сам със своите въпроси.
Казвах си „забрави“, но сърцето не мълчи,
връща ме назад, когато някой ме нарани.
Но вече не те чакам, вече не си мой,
само белег остана от онзи стар герой.
Припев:
Аз още стоя, макар че падах,
през толкова нощи сам се изправях.
Обичах до край, дори когато болеше,
и плаках тайно, когато никой не виждаше.
А днес до мен има човек, който ме държи,
и може би любовта отново ще ме излекува.
Миналото крещи, но аз му казвам „не“,
защото този път избирам себе си.
Куплет 2:
Веселин е до мен, когато светът ми тежи,
понякога се караме, но пак ме прегръща.
И знам, че любовта не е само красиви дни,
тя е да останеш, когато другият се руши.
Понякога миналото идва без покана,
но вече не искам да живея в тази рана.
Не мога да изтрия всичко, което е било,
но мога да избера какво ще бъде занапред.
Припев:
Аз още стоя, макар че падах,
през толкова нощи сам се изправях.
Обичах до край, дори когато болеше,
и плаках тайно, когато никой не виждаше.
А днес до мен има човек, който ме държи,
и може би любовта отново ще ме излекува.
Миналото крещи, но аз му казвам „не“,
защото този път избирам себе си.
Финал:
Не съм същият човек от онзи ден,
по-силен съм, макар и белязан.
И ако любовта отново почука на вратата ми,
този път няма да бягам.
Ще я хвана за ръка…
и ще кажа:
„Остани.“
Видеото е добавено от Vesaka
поп поп-фолк естрада