Оригинален текст
В тиха лятна вечер,
заплатата в ръка,
след дълга втора смяна
се връщам у дома.
Наоколо е пусто,
повява нощен хлад,
спокоен и безлюден
е родният ми град.
Но ето, че от мрака,
във уличката малка,
пред мен изскачат двама,
единият - с бухалка!
И почна се една,
тя не е за разправяне,
отчаяна, неравна
борба за оцеляване.
Обичам по традиция
нашата полиция,
тя пази по предание
народното съзнание!
Полицаи, полицаи,
наши родни самураи,
само за едно ви моля,
помогнете ми в неволя!
"Извикайте полиция,
помощ, помогнете!"
Крещя и плюя зъби,
но никъде не свети!
И както появиха се,
така изчезват в мрака
и двамата юнаци
с моята заплата!
Обичам по традиция
нашата полиция,
тя пази по предание
народното съзнание!
Полицаи, полицаи,
наши родни самураи,
само за едно ви моля,
помогнете ми в неволя!
Секунди след мелето
се появи ченгето,
с палката ме трясна
бодро и напето.
"Какво си се развикал,
пияница проклет?
Безсрамно нарушаваш
обществения ред!"
Обичам по традиция
нашата полиция,
тя пази по предание
народното съзнание!
Полицаи, полицаи,
наши родни самураи,
само за едно ви моля,
помогнете ми в неволя!
Обичам по традиция
нашата полиция,
тя пази по предание
народното събрание!