Оригинален текст
Пиша, пиша
дълго пиша
но машината
не диша.
Чукам с пръсти
побелели
настроения
недели.
Зад вратата
стои съдбата
тя диктува
с днешна дата.
Протоколи
формуляри
чакат моите
бледи длани.
Няма смисъл
от фризура
щом любов
не съществува.
Никой няма
да поиска
да лети
с машинописка.
Свършва моето
работно време
нощни лампи
танцуват с мене.
Аз съм твърда,
безразлична
винаги нежна
но не лирична.