Оригинален текст
(08.06.1986 г.)
Млечно бели
са ръцете на съзнанието.
Но не могат
да донесат утеха
Нямат плът на създание.
Дори в късните следобеди
преди свечеряване
когато ме спускат над града
въжетата са създателя.
"Желаеш ли, пакетче пуканки?"
- ми предлага
изпотена под мишниците.
Но аз виждам
това са само погледи.
И преминавам.
Вървейки до нея
опитвам се да и го кажа
Не мога,
защото аз си оставам
просто един свирач.
И със своя бас тромпет
крещя на зазоряване.
А никой не чува
Всички са реално запазени.
С гума в ушите си.
Н един е легнал до мен,
на кръстовището.
Защото времето е подходящо
за плаж.
Размазват ни колите.
Разхлаждащо е.
От един акорд
ла минор седем
излизат пламналите ни ръце.
Потърси някой за себе си
докато погледа ми се прояснява.
Посветено на Георги Мартиновски, който е светец по професия.