Гледай видеото
Оригинален текст
Влакът кара ръждясали сълзи.
На въжето обесен ден виси.
Аз обичам да се повдигам
над мислите
и да гледам как си отиват
птиците.
Аз обичам да се издигам
над църквите
и да гледам как се усмихват
мъртвите.
Капки мокрят предното стъкло,
някой кара в моето легло.
Зад завоя пътя излетя
и остави старата лъжа.
участва в албуми: Нова Генерация - Отвъд смъртта (1992)
рок