Оригинален текст
(30.04.1988г.)
На висок коралов бряг
стои момиче.
Нейните дрехи
са лъчите на слънцето.
Усмивката и привлича
най-леките, прозрачни.
Тя е дошла
от страната на Сиен.
Сънувах я.
И тогава тръгнах.
От пътя всички рисуват
" Ние сме я срещали ".
Отрязох пътя.
Знам, че тя ме повика.
И тогава тръгнах.
Търсих я дълго.
Не я намерих.
Бащи, дъщери, пазари.
Разкъсах съня.
На този коралов бряг
стои момиче.
Аз обхващам тялото й
с ласките на моите ръбове.
Топла кръв
се стича.
А тя ме пита:
" Толкова ли ме обичаш?"
Няма сила
в това забавяне.
Изгрев - изгрев убива.
За да достигна трепета
не са нужни
четиритомни издания.
Приведени на една страна,
синхронизирани са
гърдите й.
Шоколад с мляко
отмерва часовника
без родители.
Не съм тъжен аз
сиенско момиче.
Ти отне от мен
моя комплекс синтетичен.
И празни са рибите,
които ще го кръжат
елегично.
Не съм припев аз,
момиче.
Знам, че ще кажеш:
" Приемам твоето
нежно изтичане".