Оригинален текст
(4.12.1984 г.)
Обяздил старата крава
връща се новия ден.
А ти гущер възседнала
бързаш да влезеш при мен.
Ангел златен. Реалист.
Разкъсва се злобно. Мазохист.
Кръв излива
върху нас.
Метална ерекция
долна страст.
Във храма
пълен с декори.
Пиеса ще има сега.
Излизат голи актьори
стари, грозни деца.
Кална сделка.
Кален дом.
Порно сцена.
Лигав стон.
Всички викат:
Хамлет тук.
Кой е Хамлет?
Някой глух.
Далеч от храма
лети твоя брат
със птиче ято
лети твоя брат.
С глава на птица
и все по-тежки крила
той пада в храма
на сцената.
А тези хиени
го вдигат със злоба.
Какво е това?
Вкарайте го в гроба.
Брат ти е Ангелът.
Ти си мойта смърт.
С тебе спя нощем.
И чакам денят.
Десет черни монахини
ми обличат черна тога
и на сцената изправен
аз си казвам ...
И тълпа обезумяла
аплодира всеки миг
Аз съм Хамлет, аз съм бога.
И гробар на своя стих.
Черни сгради
в съня ми.
Черни сгради
в леглото ми.
С бял саван ще ме повият
преди това.
И до теб ще легна
булчице.
Прочетох във вестника
нова статия
в която пише за мойта
апатия.
Какво ще каже леля ми?
***
Един ми каза, че за да
оздравея трябва да
разкъсам със зъби всички
изгреви.