Спомени

Всеки ден спомени изплуват в очите ми
виждам лицата ви, в сърцето си пазя ги
(виждам лицата ви, в сърцето си пазя ги)

Ето за секунда пак променят се нещата
затварям си очите и връхлита ме тъгата
Не знам какво да правя - дали живея или се давя
дай ми сили братко на крака да се изправя
сега седя самичък в ъгъла на стаята
и не мога да повярвам че има я омразата
няма я топлата усмивка, няма я топлата прегръдка
дай ми чашата с отрова да отпия своята глътка
вдигам си ръката за да пръскам небесата,
оставам на земята да се бора за моите братя
смисъл не намирам дори в това което правя
щом не съм с моите братя - да го духа рая

[припев]
Всеки ден спомени изплуват в очите ми
виждам лицата ви, в сърцето си пазя ги
(виждам лицата ви, в сърцето си пазя ги)
мечтите ме поддържат някак си жив
а спомените правят живота ми красив
(виждам лицата ви, в сърцето си пазя ги)
мечтите ме поддържат някак си жив
а спомените правят, братко, живота ми красив

Пиша тези редове със сълзи на очите
за Вас го правя хора - вдигнете си главите
напред вървете гордо и омраза загърбете
съветът ми към Вас - заедно се борете
спомените нахлуват в главата ми,
едва сега разбирам защо кърви душата ми
не мога да се справя без приятел, разбери,
а на вън дъждът вали от сълзите ми
във всеки един момент когато вие сте до мен
дъжд от звезди вали и аз съм променен
няма да забравя, дори и да не се ???
заедно сме извървяли пътя си до края
не с фалшиви думи а със сълзи на очите
накарахте едно сърце да бие във гърдите
аз ще съм със Вас докато решите,
но знам че това ще е края на дните

[припев]
Всеки ден спомени изплуват в очите ми
виждам лицата ви, в сърцето си пазя ги
(виждам лицата ви, в сърцето си пазя ги)
мечтите ме поддържат някак си жив
а спомените правят живота ми красив
(виждам лицата ви, в сърцето си пазя ги)
мечтите ме поддържат някак си жив
а спомените правят, братко, живота ми красив

Извинявай някой ден ако нещо съм ти сторил,
дори ни една сълза да не си проронил
за теб приятелю давам целия свят
как не разбра, как ме остави назад
с нашите ръце градихме т'ва което е
така и не си обяснявам защо делиш на две
когато казвам нещо аз го мисля,
знаеш че така е
защо мълча а не каза - това края е

Продължавам със въпроса
"Къде остана ви респекта?"
отговора е "Затворен е във клетка"
най-големите сте вии, най-големите окови
егото ни ни направи повече от сурови
нямате ли малко чувства, нямате ли малко срам
ако ще сте такива предпочитам да съм сам
вие сте като коне с капаци
ако не живеем като братя ще умрем като глупаци

Всеки ден спомени изплуват в очите ми
виждам лицата ви, в сърцето си пазя ги