Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Николай Славеев

Николай Славеев

Родопска китка 3

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Стар Димо, стара войвода, стар Димо на двор седеше,
стар Димо на двор седеше, люта ракия пиеше.

Люта ракия пиеше и към гората гльодаше,
и към гората гльодаше, и към гората думаше.

Горо ле, горо зелена, помниш ли горо, знаеш ли,
помниш ли горо, знаеш ли, кога из тебе ходехме?

Кога из тебе ходехме? По двеста, триста юнака,
по двеста, триста юнака, дор три зелени байрака.

Кога из тебе ходехме? С моята вярна дружина,
много съм майки разплакал, по мночко млади невести.

Ваклушо льо, Батьова накъде си торнала,
ходила съм Бато льо на височкана планина.

Батьо ма съм носила на нашите овчари,
пак лошо льо Батова, там ли беха всички ле?

Там беха Бато, там беха, наред беха седнали,
наред беха седнали, ядеха Батьо, пиеха.

Най-малконо овчарче не яде Батьо, ни пие,
ами се жално молеше, пусни ма Батьо, пусни ма.

Пусни ма Батьо, пусни ма да си ми ида в село льо,
да си ми ида в село льо, да си ми видя любено.

Свиха са ветрове, ветрове, ветрушки,
та вдигнаха Яна в синьото небо.

Яна в небо вика: "Братя деветима,
всички ми сте мили, мили та и драги."

Най-малконо братче, то ми е най-мило,
то ми е най-мило, най-мило, най-драго.

Га го зажените, мен да поругате,
мен да поругате, золва да му стана.

Снощи са Донка годила, никому не е казала,
никому не е казала, само на майка рекла.

Само на майка рекла, болна съм майчо, ще умра,
болна съм майчо, ще умра, за това лудо и младо.

Иди му майчо, речи му, чумрено да ми проводи,
чумрено да ми проводи, чумрено да му изпера.

Чумрено да ми изпера, воду да му изпия,
воду да му изпия, волкин да си изселя.

Майка на Донка думаше: „Донке ле, моя дощерьо,
твоята е болест от мерак, от мерак Донке по любе.“

Димчо ле, гайдарджийче ле, а бре, Димчо ле, един на мама,
кой ти е гайда изписа, а бре, изписа, още бойдиса.

Мале ле, стара майчице мари, изписах си я самичък,
изписах си я самичък мари, бойдисах си я с любено.

До мен ми сборна седеше мари, двама си дума думахме,
двама си дума думахме мари, двама си клетва давахме.

До мен ми дума думаше мари, Димчо ле, гайдарджийче ле,
Димчо ле, гайдарджийче ле, а бре, Димчо ле, любе Димчо ле.

Ако се двама вземи ме, а бре, баш гайдарджия да станеш,
ако ме Димчо не вземеш, а бре, гайдата да ти замлъкне.

народна
Зареди коментарите

Още текстове от Николай Славеев