Гледай видеото
Оригинален текст
Някога и аз вярвах в чудеса,
след това дойде момент да спра.
Сега живея в стая без стени,
все по-често губя се във спомени.
Казват времето лекува,
но не мисля, че си струва
да залъгвам себе си с усмивка по принуда,
а отвътре да не знам докато заспивам сам
има, има ли защо да ме е срам.
Както всяка нощ превръща се във ден,
знам, че всеки край ново начало е.
Както всяка нощ превръща се във ден,
знам, че всеки край ново начало е.
Начало, начало, ново начало идва след края,
начало, начало, ново начало идва след края.
Още един от тези дни,
във които будим се сами.
А все така гадаем,
Времето тече на заем,
но ти кажи ми имаше ли как да знаем.
Както всяка нощ превръща се във ден,
знам, че всеки край ново начало е.
Както всяка нощ превръща се във ден,
знам, че всеки край ново начало е.
Начало, начало, ново начало идва след края,
начало, начало, ново начало идва след края.
Края…края…края…края…
Оо…оо… оо…оо.
Както всяка нощ превръща се във ден,
знам, че всеки край ново начало е.
Както всяка нощ превръща се във ден,
знам, че всеки край ново начало е.
Начало, начало, ново начало идва след края,
начало, начало, ново начало идва след края.
Оо…оо… оо…оо…оо.