Гледай видеото
Оригинален текст
Виждам това, което няма как да има.
Вярвам в това, което някой е измислил.
Помня това, което искам да забравя.
Имам много време, но не трябва да се бавя.
Но не и този път, забравих как да мълча.
Но не и този път, отказвам пак да простя.
Но не, не и този път, не и този път, не и този път…
Уморих се да чакам нечий знак със ръка.
Стъпвам едва, но усещам, че пропадам.
Не зная защо, а въпроси не задавам.
Подавам ръка, а отсреща празен поглед.
Казват, че решаваш сам, а вместо теб някой все говори.
Но не и този път, забравих как да мълча.
Но не и този път, отказвам пак да простя.
Но не, не и този път, не и този път, не и този път…
Уморих се да чакам нечий знак със ръка.
Крещя към тях, никой не чу и звук.
Сънувах топлина, но чувствах само студ.
Но кой каза, че ще говоря без глас!
Попитах: Кой каза, че ще говоря без глас?
Но не и този път, забравих как да мълча.
Но не и този път, отказвам пак да простя.
Но не, не и този път, не и този път, не и този път…
Уморих се да чакам нечий знак със ръка.