Найджъл Кенеди с нов прочит на Четирите годишни времена на Вивалди

През 1989 година Найджъл Кенеди записва “Четирите годишни времена“ от Вивалди и албумът се превръща в едно от най-продаваните заглавия за всички времена, а британският виртуоз в абсолютна световна сензация. В обяснителните бележки към проекта, Найджъл Кенеди акцентира в търсенето на различен подход при интерпретацията на концертите, като е избягвал при записите автентични музикални инструменти от периода. Кенеди добавя, че целта му е била да използва „цялата съвременна техника, която познава“, за да предаде музикалните си усещания на слушателите, защото Годишните времена отдавна не принадлежат само на епохата, в която са създани.

Сега, 26 години по-късно, Найджъл Кенеди отново влиза в студиото за записи на Годишните времена с напълно нов прочит на произведенията. Още един път, той иска да докаже, че музиката на Вивалди е извън всякакви времеви рамки. Найджъл е убеден, че няма причина шедьовърът на Вивалди да не бъде интерпретиран чрез съвременните музикални технологии и дори през погледа на новите музикални стилове, неподозирани за епохата на 18-ти век.

Част от почитателите му вече са имали шанса да чуят новите интерпретации на концертите по време на последните сценични изяви на Кенеди и някои от музикалните иновации в албума ще им бъдат познати. За други – публиката ще бъде напълно неподготвена. Неразделна част в новия прочит на Годишните времена е компютърното програмиране на барабаниста Damon Reece (Massive Attack), който добавя хипнотизиращ ритмичен пулс на отривистото и изразително свирене на оркестъра на Найджъл Кенеди, озаглавен „Orchestra of Life“. Този внимателно подбран оркестър от млади и ентусиазирани музиканти под ръководството на диригента Lizzie Ball, развива експериментално-философската музикална концепция на цигуларя в търсене на нов прочит на класиката. Те са готови да го последват във всеки негов въображаем полет на Годишните времена, но и същевременно да го държат близо до оригиналния дух на Вивалди.

И все пак, без съмнение, Найджъл Кенеди отново е новатор. Той представя селекция от стихотворения, които описват пейзажи и пасторални картини, провокирани във въображението от музиката на Вивалди. Кенеди добавя стиховете към пасажи от авторска музика, изпълнени от вокален квартет. За записите на новия проект музикантът решава да замени клавесина, традиционен инструмент за бароковата епоха, с неговите по-модерни наследници: пиано и Хамънд орган.

Така, че това са „Четирите годишни времена” от Антонио Вивалди, но не по начина, по който ги познаваме. Ритъмът, тоналната палитра и оркестрацията са различни, а добавянето на вокали и съвременни инструменти извеждат произведението в друго измерение. Креативността означава промяна, а последният човек, който би останал на едно място е Найджъл Кенеди.