Columbia Records/Legacy Recordings представят албума-антология „Centennial Collection”, който излиза в чест на стогодишнината от рождението на Били Холидей – певицата известна също като Lady Day или Lady In Satin и според много от критиците, най-добрата джаз изпълнителка на всички времена.
Албумът „Billie Holiday: The Centennial Collection“ се разпространява у нас от Вирджиния Рекърдс/Sony Music и може да бъде поръчан в онлайн магазина www.musicmall.bg
Антологията „Billie Holiday: The Centennial Collection“ включва някои от най-популярните записи на легендарната джаз изпълнителка, направени в апогея на кариерата й или в периода 1935-1945 година. Колекцията съдържа някои от най-успешните и обичани песни на Били Холидей, част от каталозите на компаниите Columbia Records, Brunswick, Vocalion, OKeh, Commodore и Deccа, сред които “Billie’s Blues”, “God Bless the Child”, “Strange Fruit”, “Gloomy Sunday”, “You Go To My Head”, “Fine and Mellow” и други.
„Billie Holiday: The Centennial Collection“ е перфектното въведение към творчеството на артист, чиято музика ще остане завинаги, неподвластна на времето.
Били Холидей се ражда на 7 април, 1915г. с рожденно име Елианора Фейгън. Започва да пее на 18 години в Харлем, а талантът й е открит от легендарния музикален бизнесмен Джон Хамънд в един джаз клуб по време на „Голямата Депресия“. Хамънд се свързва с „Republic Pictures” – филмова компания, която разполага с каталозите на тогавашните водещи звукозаписни корпорации „ARC” (включваща лейбълите „Columbia” и „OKeh”) и BRC (включваща лейбълите „Brunswick” и „Vocalion”). Директорите на „Republic Pictures” приветстват идеята на Хамънд да инвестират в записи за растящия пазар на афро-американска популярна музика по това време. Първоначално Хамънд събира Били Холидей с оркестъра на Бени Гудман, но проектът няма успех.
Въпреки това, предприемчивият музикален продуцент решава да представи певицата на друг оркестър – този на Теди Уилсън. Заедно с Уилсън, Били Холидей се връща в обратно в студио през юли 1935г. и записва „What a Little Moonlight Can Do” като в записа участват още Бени Гудман, Рой Елдридж (тромпет) и Бен Уебстър (саксофон). Песента става хит в класациите и се превръща в едно от най-знаковите парчета в кариерата на певицата. Само на 20 години Били Холидей вече е звезда.
Следващата една година е изключително успешна за нея . Тя прави над 12 записа с Уилсън и компания (всички издадени от лейбъла „Brunswick”), а през юни 1936г. излиза “These Foolish Things (Remind Me of You)”. През юли същата година Били Холидей е във вихъра на абсолютния успех. След като записва уникалната интерпретация на „Summertime” от „Porgy & Bess” на Гершуин, тя написва и изпява първата си собствена композиция - “Billie’s Blues”. Двете парчета са издадени на плоча, като официалният изпълнител се води „Били Холидей и нейният оркестър”. До 1939г. Холидей участва и в много записи, издадени под името „Теди Уилсън и неговият оркестър” .
През януари 1937г. с много топлота и любов Холидей изпява „I’ve Got My Love to Keep Me Warm”, а две седмици по-късно прави записите на „Why Was I Born?” с би сайд страна „I Must Have That Man”. Точно тази плоча дава началото на приятелството и съвместната работа на Холидей с тромпетиста Бък Клейтън и саксофониста Лестър Йънг (по прякор - През), въпреки че китаристът Фреди Грийн е този, който става голямата й любов. Четири месеца по-късно, през май, към оркестъра на Били Холидей се присъединява саксофонистът Джони Ходжис, с когото записват следващата успешна плоча “Mean to Me” с би сайд страна “I’ll Get By (As Long As I Have You)”.
През 1938г. Били Холидей е още по-продуктивна с цели 30 записани песни, сред които “When a Woman Loves a Man” (през януари), “You Go to My Head” (през май) и двойната плоча “The Very Thought of You” с би сайд “I Can’t Get Started” (през септември). През 1939г. пък прави интерпретация на „Them There Eyes” на Луис Армстронг, като изпълнението й носи полъха на нейната младост и безгрижие.
За съжаление младежкият оптимизъм на Били Холидей изгасва по време на националното съвместно турне с Каунт Бейси и Арти Шоу, когато вижда отблизо местата, където расизмът е в разгара си. През 1939г. емоционалната поема на Abel Meeropol за линчуването на чернокожи оставя траен белег в съзнанието на Били Холидей и тя решава да превърне прочуственото стихотворение в песен. Заради конфликтната тема, лейбълът „Columbia” отказва да я издаде, но продуцентът Милт Габлър се застъпва за песента и я издава от собствената си звукозаписна компания „Commodore” (версията, включена в юбилейния албум, обаче, е издадена през 1959г. от „Verve Records”).
През март 1941г. Били изпява трогателната балада „All Of Me” – един от последните й мигове заедно с любимия й Лестър Йънг. Жесток спор с майка й, вдъхновява Били да напише (заедно с Артър Херцог) „God Bless the Child” - песен, чиято значимост за музикалната история на Америка е неизмерима. Тази песен, която има запазено място в „Grammy Hall Of Fame”, притежава заряд и енергия, които са недокоснати от времето. Песента пресъздава всички онези емоции, които Били Холидей влага в записа през май 1941г. - точно месец преди САЩ да влезе във Втората световна война.
Три месеца по-късно, през август с.г., в предпоследния й студиен запис, продуциран от лейбъла „Columbia”, Били изпява песента „Gloomy Sunday” (позната и под името „Hungarian Suicide Song”), която отразява страданието и тежкия живот по време на войната.
Следва още една, последна звукозаписна сесия, продуцирана от „Columbia” през февруари, 1942г., като кариерата на Били Холидей претърпява застой през годините на войната до 1944г., докато старият й приятел, продуцентът Милт Габлър, не й предлага договор с „Decca Records”. Тя, разбира се, се съгласява и веднага записва парчето “Lover Man (Oh, Where Can You Be)” – един от най-големите й хитове и последният, който достига до класациите.
Кариерата на Били Холидей тръгва надолу през петдесетте години. В размирните времена след войната, проявата на полицейско насилие срещу нея става повод да се засилят проблемите й с наркотиците. На 17 юли, 1959г. в Ню Йорк Холидей умира при ужасяващи обстоятелсва – арестувана от полицията и на болнично легло. „Гласът и беше уморен и изхабен, но точно преди смъртта си тя общуваше на много по-дълбоко ниво”, споделя музикалният критик Гари Гидинс.
Billie Holiday: The Centennial Collection - съдържание:
1. What A Little Moonlight Can Do
Teddy Wilson & His Orchestra (Billie Holiday, vocal; Brunswick, 1935)
2. These Foolish Things (Remind Me Of You)
Teddy Wilson & His Orchestra (Billie Holiday, vocal; Brunswick, 1936)
3. Summertime
Billie Holiday & Her Orchestra (Vocalion, 1936)
4. Billie's Blues
Billie Holiday & Her Orchestra (Vocalion, 1936)
5. I've Got My Love To Keep Me Warm
Billie Holiday & Her Orchestra (Vocalion, 1937)
6. Why Was I Born?
Teddy Wilson & His Orchestra (Billie Holiday, vocal; Brunswick, 1937)
7. I Must Have That Man
Teddy Wilson & His Orchestra (Billie Holiday, vocal; Brunswick, 1937)
8. I'll Get By (As Long As I Have You)
Teddy Wilson & His Orchestra (Billie Holiday, vocal; Brunswick, 1937)
9. Mean To Me
Teddy Wilson & His Orchestra (Billie Holiday, vocal; Brunswick, 1937)
10. When A Women Loves A Man
Billie Holiday & Her Orchestra (Vocalion, 1938)
11. You Go to My Head
Billie Holiday & Her Orchestra (Vocalion, 1938)
12. The Very Thought Of You
Billie Holiday & Her Orchestra (Vocalion, 1938)
13. I Can't Get Started
Billie Holiday & Her Orchestra (Vocalion, 1938)
14. Them There Eyes
Billie Holiday & Her Orchestra (Vocalion, 1939)
15. All of Me
Billie Holiday, accompanied by Eddie Heywood & His Orchestra (OKeh, 1941)
16. God Bless The Child
Billie Holiday & Her Orchestra (OKeh, 1941)
17. Gloomy Sunday
Billie Holiday, accompanied by Teddy Wilson & His Orchestra (OKeh, 1941)
18. Strange Fruit
Billie Holiday & Her Orchestra (Commodore, 1939)
19. Fine and Mellow
Billie Holiday & Her Orchestra (Commodore, 1939)
20. Lover Man (Oh, Where Can You Be)
Billie Holiday & Her Orchestra (Decca, 1945)
Вижте всички текстове на Били Холидей тук
Източник: Вирджиния Рекърдс/Sony Music Entertainment
