Гледай видеото
Оригинален текст
Невена: Къде сгреших, накъде вървя?
Къде съм аз, къде си ти сега?
Като изгубено дете, пак безцелно лутам се…
Къде остана между нас любовта?
Наташа: Телефона ми изтри и-по добре нали?
Прекалих ли ми кажи,
че някак губя се в онези спомени като кошмар
избледнял и черно бял във илюзия живях
и мислех си че ме обичаш.
Моето момче беше ти за мене.
Какво бях аз за тебе?
Невена: Отровни думи
пронизват сърцето, като куршуми.
Смело момиче вече забравило как се обича
В това превърна ме нали, но пак се връщам аз назад.
Да имам 100 живота пак ще ги живея в твоя ад.
Наташа: Отровни думи,
скъсани снимки от стари албуми.
Това ми остана – отвън се усмихвам, а вътре е рана.
В това превърна ме нали, но пак се връщам аз назад.
Да имам 100 живота пак ще ги живея в твоя ад.
Наташа: Навън валят илюзии
от спомени за неотминали дни.
И мъча се да разбера дали е края на света…
къде остана между нас любовта.. ?!
Невена: И пак не ми се спи, моля ти се спри,
да ми влизаш в главата, да ме караш да не зная пак
къде съм и каква, и лоша, и добра.
Излъжи ме за последно, колко много ме обичаш..
Моето момче беше ти за мене.
Какво бях аз за тебе?
Двете:
Отровни думи
пронизват сърцето, като куршуми.
Смело момиче вече забравило как се обича
В това превърна ме нали, но пак се връщам аз назад.
Да имам 100 живота пак ще ги живея в твоя ад.
Отровни думи,
скъсани снимки от стари албуми.
Това ми остана – отвън се усмихвам, а вътре е рана.
В това превърна ме нали, но пак се връщам аз назад.
Да имам 100 живота пак ще ги живея в твоя ад.
