Гледай видеото
Оригинален текст
Татко, пиша ти писмо, мисля, че навреме.
Искам само с две-три думи аз да ти кажа куп неща.
Татко, помниш ли деня, в който аз си тръгнах,
жива и здрава съм, тате, но нещо ме мъчи тук сега.
Припев:
Усещам още ръката, галила ме дълго ден и нощ
и сърцето, което реши кой добър е, кой е лош.
Ти не плачи, аз те моля, стига ми, че плача аз сама
Помня ти си ми казвал, че мъж, мъж не плаче пред жена.
Татко, вече съм жена, друг мъж ме прегръща,
Но твоя дъщеря съм и при тебе днес аз се връщам пак.
Татко, чакай ме навън, откъдето тръгнах.
Твоите очи ме викат, светят ми в пътя към дома.
Припев:
Усещам още ръката, галила ме дълго ден и нощ
и сърцето, което реши кой добър е, кой е лош.
Ти не плачи, аз те моля, стига ми, че плача аз сама
Помня ти си ми казвал, че мъж, мъж не плаче пред жена.
И пред Бог, и свят аз целувам ръката ти.
Може би закъснях, но прости, прости.
Припев:
Усещам още ръката, галила ме дълго ден и нощ
и сърцето, което реши кой добър е, кой е лош.
Ти не плачи, аз те моля, стига ми, че плача аз сама
Помня ти си ми казвал, че мъж, мъж не плаче пред жена. (х2)