Оригинален текст
Напразно всяка вечер аз поглеждам
в старата кутия за писма.
Не идва пликът бял, със почерк нежен,
с любимо, нежно име на гърба.
По коридора тръгвам много бавно
и в стаята си влизам сам-сама,
и седнала до прозореца по навик
стоя във мрака, чакам те, мълча...
Прости ми, че така скърбя за теб -
не бива, знам, не бива, а боли...
И утре пак напразно ще погледна
в кутията за малкия бял плик.
И мисля дълго как отмина влака,
и мисля дълго колко си далеч,
и колко дни ще трябват на писмата
да стигнат до далечния адрес.
Прости ми, че така скърбя за теб -
не бива, знам, не бива, а боли...
И утре пак напразно ще погледна
в кутията за малкия бял плик.
Напразно всяка вечер аз поглеждам
в старата кутия за писма.
Не идва пликът бял, със почерк нежен,
с любимо, нежно име на гърба.